ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕто ме отново след рекламите! Как сте там долу по земните кълбета, мили човечета? Аз се нося над облаците на Олимп и ме е обхванал страшен мързел. Затова ви давам пак междучасие с тема за размисъл. Сетих се, че ви подхвърлих за Нютон, но тогава ме беше размекнало лятото с неговите жеги. сега пък есента ме размекна с нейните мъгли, ама нейсе , запуши я. А какво да кажете вия с гайдите, дето трябва и да щъкате нагоре-надолу за насъшния. Та ето-жестокостта ми се сломи или стопи по-скоро от жегите и мъглите, та рекох да ви разсмея.
И така - имало едно време един много шашав физик, математик, астроном, астролог, алхимик и изобщо шашкънин. Загубен 100 %. Беше си въобразил че ще разкрие Божиите спатии и даже беше взел библии на 30-тина езика да търси кодове. Завалията толкова не беше наясно с реалността, че не знаеше къде му е главата, къде са му краката. С месеци и години не излизаше от стаята с алхимичните уреди и тенджери, където беше вампирясал да прави денонощни опити! А вия кво учите - а? Знаете ли ги тия прости факти! Чета ви в учебниците - Нютон открил гравитацията, щото го ударила една ябълка както си седял под дървото и той ааааааахаааааааа - се бил досетил. Дрън-дрън, по-скоро би се досетила баба му. А тоя шашкънин не знаеше как изглежда ябълката и ако ще да му я натъпчат в устата. Нищо че знаеше на 30-тина езика как се пише, ама хич не беше я и виждал. Ама на - един ден готвачката така й беше омръзнало да си разнася пълните чинии, а той къде ял, къде не - така да ги връща, че както си се връщаше от пазара с кошница ябълки и го мярна на прозореца, изведнъж я осени идеята да го цапардоса тоя шашкънин, да провери дали той ще забележи нещо като го удари по главата. Аслъ, и тя като готвеше толко години на тоа сбъркан изследовател и тя почна да се смахва, да дава признаци на ошашавяне! И какво мислите - ами цапна го с кеф! А това диване кво мислите - почеса се по главата и зе да търси по тавана кво става. А тя го цапна втори път и го уцели - мани другото. А той тогаз взе че я забеляза и зяпна от изненада - комай не беше я виждал и забелязал до тоя момент. Че като се сецна и взе да пелтечи- ама кво става, кво е това. А тя със злорадо доволство рече - а , че какво - ябълките падат по това време. Нашия смахнатия се изуми - кво пада - ябълки бе, това са ябълки. растат на дърво и падат като узреят. Нютон се облещи завалията от цялата простота на този факт. Така се облещи, че чак се хвана за главата и си рече - леле, тука има нещо. Е, как да няма - природа, това и е работата, рече гордо готвачката. Има си закони. Растат ябълките, а после зреят и падат - това е то - истинско откритие, а не като тия глупости дето по цял ден бъркате в тенджурите и цялата къща смърди на зла гад. И отмина изпълнена с доволство от себе си. А Нютон остана със зяпнала уста, поразен от великата простота на ябълките и техния живот. И за пръв път седна, та написа нещо смислено - а ако трябва да сме точни - просто цитираше готвачката - хаааааааа-ххаааааааааа- хаааааааааа. Пък вия четете ли четете по тия учебници. Четете - и вия ще се смахнете като него и то май натам сте тръгнали . хааааааааааа
Айде чао - до следващото междучасие