Но как именно се е изобретила? Ето кой въпрос ми е по-интересен, да не говорим и че е по-лесен. Всъщност до откриването на ракията се стигнало след …забраната на виното. Ето историята, която разкриват апокрифните писания:
Безмилостното изкореняване на лозята, което последвало забраната над виното, се извършило строго и безкомпромисно според известната заповед на Хан Крум. Скоро в цялото царство не можело да се види нито една лоза.
Без сгряващото въздействие на виното обаче, хората останали беззащитни срещу суровия балкански климат. Той причинявал масово жестоки поражения сред мръзнещото население, което някак си по незнайна традиция, все било сварвано неподготвено и изненадано от зимата без средства за огрев. Знахари и билкари се видяли в чудо какъв лек да измислят за стотиците болни, измръзващи и простиващи, които очаквали с упование спасението си от техните чудодейни отвари и заклинания. В цялото царство започнало търсене на цяр за лечение на страдащите; настанало невиждано бране и забъркване на билки и отвари, варене и прецеждане на плодове и плодови смеси, придружено с баене и ритуално окадяване. Така в незнаен ден, в незнайна знахарска колиба, незнаен вещ шаман след изтощителни безсънни нощи забъркал в своя свещен казан вълшебна огнена смес.
Така влязла в историята тази чудодейна отвара, тази панацея срещу сто болести под кодовото наименование ракия. Тя започнала тихо и кротко дейността си като лек и средство за разтривки, сгряване и съживяване на измръзнали крайници. На малки капки се давала вътрешно под строг знахарски контрол за леки или остри възпаления, трески, кашлици и настинки, смесена с люти билки и задушливи аромати. Първите резултати надминали всички очаквания.
Никой простосмъртен освен посветените в тайната не знаел състава на чудодейния лек, пазена строго от всеки знахар, който според местоживеенето си я извличал от каквото Бог дал – кайсии и джанки, сливи и трънки, круши и дренки, ябълки, тикви и дюли. Додето един ден всред най-лютата зима, която се проточила необичайно дълго, знахарите в царството свършили всички запаси от огнения цяр. Тъкмо тогава простинал и тежко се разболял след изтощителен военен поход любимият син на самия владетел. Придворният ракиджия безуспешно се опитвал със старите заклинания и жертвоприношения да вдигне на крака болникът, но уви! Пред заплахата да загуби не само високият си пост, но и главата си, той се принудил да разкрие на своя господар безсилието си да се справи с настинката без чудодейното средство. Тогава самият владетел разпоредил да се търси сред знахарите в цялото царство някъде останал скрит запас от живата вода.
Само една грохнала от старост билкарка, която живеела вдън гори Тилилейски и помнела още страшния Хан Крум , пратила вест, че може да спаси любимият царски син. Тя дала на придворния лечител едно шише с кристално чиста отвара, каквото дори той никога не бил получавал от своите смеси. Свойствата на вълшебния лек вдигнали болния завчас. Владетелят заповядал на старата вещица да разкрие състава му и всички знахари да започнат да го приготвят по нейната рецепта.
Тогава тя го въвела в една огромна пещера, където били складирани от древни времена след забраната на гроздето огромни бъчви с тайни запаси джибри, от които преварявала кристалната отвара. Пещерата обаче криела вече само празни бъчви, а шишето, което спасило царският син било последното.
Изумен от разкритата тайна, господарят издал строга заповед - да се засадят отново лозя и бъчвите в пещерата да се напълнят, за да не свършват никога вече в царството запасите от лечебната отвара. Защото освен друго, тя имала и още едно необичайно качество -като за лекарство, хич не била неприятна, даже напротив! Много скоро започнали да го приемат и здравите като профилактика срещу още 100 по 100 болести. За страничните ефекти от този цяр много-много не брали грижа, та скоро той се преквалифицирал в национално питие. Скоро и всички знахари и билкари неприлично разбогатяли, та се наложило да се въведат и берии за варението, та и хазната малко да се понапълни. Но това вече е една друга история.
