Ех, че време ли се отвори, вали, вали, вали, наводни хубаво майката земя, па после  пече, пече, пече, та я опържи от секъде, та чак облаците ми се нагорещят и земат да гърмят като пуканки в тиган. И аз, как да седа на тия облаци - ами като котка на нажежен ламаринен покрив, при това гърмящ, много ясно, че ме не свърта. Та се поразсъних. А като се поразсъних се замислих - то при мене това си е диагноза, мисля, мисля, мисля, па току ревна с глас над световните проблеми, нерешими. И гледам ония ми ти мегалити, издигнати от древни владетели, дето ги откривате като деца великденски яйца и дето пак така като деца им се радвате, та се фукате пред другите (не че те не са деца).
Как да се не сетя и да не се замисля за древните владетели и днешните лидери - всеки се пъне и дуе да се покаже че е по-по-най от всички. И всички се едно и също - дигат я голяма гюрултия, я големи паметници.
Сега е криза, та дигате по-вечето гюрултия, медийна, ама едно време като речеха да се надигат - паметници дигаха, мила моя майно льо, паметник до паметник, България заприлича на побитите камъни от толкоз паметници - бетонни чудовища - страшни.
То не би комплекс в Шумен - наааааааааааааааааааааааай- голеееееееееееееееемия из Европата, то не би паметник на Бузлуджа - по-голям от летящите чини на Спилбърг, то не би Самуилова прослава, търновска гордост, септемврийски лъжегерои, а за партизаните и ятаците чак не ми се говори, и разбира се съветската армия, и разните вождове наши и чужди, братски и не толкова.
 Та си дойдохме на думата за лидерите - дето секи искаше да се увековечи по примера на фараоните и да се изтипоса най-малко в египетски  размер - и колкото на по-народно-социалистическо-комунистическа идеология уж е проповедник, толкова по-грандомански са му по размер паметниците. Леле що вождове са насрали с каменните си образи майката земя из бившите социалистически и настоящи такива страни!. А пък азиатските мащаби направо още малко и ще гътнат Хималаите.
Мдааааааааааа. И се се сещам за едни много абсурдни паметници, побити из пустошта на Тихоокеанските осторви, от които направо ви се подкосяват краката кат ги видите. Великденските острови!!!!!!!!!!!! Ахкате, охкате пред ликовете на тия грамадански тиквеници, заради които тъпоумното население от великото си преклонение пред своите лидери и вождове отсече клона на който седи в най-буквалния смисъл - изсече горите за съоръжения, с които да придвижва космическите по размер камънаци с образи на вождове към съответното място. Мдаааааааааааааааа. после, като видя че няма вече дърва за лодки и да държат почвата, която се устреми с пороите към океана, се ядоса на вождовете, ама къснооооооооооооооооооооооооооо. и така си измряха. Ама първо бутнаха паметниците. Ама кел файда.
Сега вие ги намирате, изправяте и умилно им се любувате. А новите вождове дали не  си зимат мярка от техния размер - опасявам се аз!. Щото много обичате да имате вождове, за това. И те - щат не щан и рекат да отговорат на народната любов, като я ощастливят с некой - така по голям камънак. Та не прекалявайте с любовта и преклонението ми е думата, току виж от голямата любов и вождовете земат та израснат до некой мегалитен паметник - се в името на народа, де.